Тестове за прееклампсия

Взема се: Венозна  кръв
Условия за вземане: Няма
Забележка: Всички материали приети до неделя до 14ч., резултат във вторник след 17ч.

  • sFlt-1/PIGF
  • sFlt-1 (Разтворима тирозин киназа)
  • PIGF (Плацентарен растежен фактор)

Прееклампсията засяга и майката, и бебето. Това е бързо прогресиращо състояние, което се характеризира с повишено кръвно налягане, наличие на белтък в урината, отоци (най-вече в областта на лицето, ръцете и краката), рязко повишаване на теглото, главоболие.

Жени с повишен риск за развитие на прееклампсия:

1. Генетично предразположение – до 50% увеличава риска от развитие на прееклампсия;
2. По-вероятно да се случи при първа бременност, при следващи рискът рязко спада;
3. При бременни жени над 40 години;

4. Жени, които страдат от високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания, някои автоимунни заболявания, при жени с наднормено тегло, при многоплодна бременност;
5. Прекарана прееклампсия при предишна бременност.

Обикновено прееклампсията се проявява през периода на бременността – след 20 гестационна седмица, въпреки, че е възможно да се случи и по-рано, и до 6-8  седмици след раждането (най-често до 48 часа след раждането). Засяга от 3 до 8 % от бременните.

Патофизиологично в началния стадий на прееклампсията се нарушава изграждането на плацентарния ендотел. Това води до плацентарна исхемия и хипоксия, в резултат на което нараства отделянето на sFlt-1 ( разтворима тирозин киназа)  и намалява отделянето на PIGF ( плацентарен растежен фактор). При нормална бременност това съотношение е обратното.

Определянето на съотношението на sFlt-1/PIGF е с по-добра диагностична стойност за прееклампсия, отколкото самостоятелното им измерване.

Заедно с клиничната картина (хипертония, протеинурия) и доплера на утеринните артерии, концентрацията и съотношението на двата биомаркера обективно доказват възможността за възникване на прееклампсия.

При проследяване на бременността, тези тестовете помагат да бъдат идентифицирани тези пациентки, които са рискови за развитие на прееклампсия и се нуждаят от по-интензивно наблюдение и засилване на грижите.

Степента на повишение на съотношението sFlt-1/PIGF може да бъде свързано с тежестта на прееклампсията, предоставя възможност за предвиждане продължителността на бремеността и идентифициране на жените, които се нуждаят от незабавно родоразрешение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *