BNP ( мозъчен натриуретичен пептид )

Взема се: Венозна  кръв
Условия за вземане: Сутрин до 9ч. Задължително ЕГН
Забележка: Резултат на втория работен ден след 17ч. (без събота и неделя)

Натриуретичните пептиди са неврохормони, които се произвеждат главно от сърцето и се освобождават в циркулацията в отговор на повишено налягане в сърдечните кухини и стрес на миокардната стена. Те се отстраняват от циркулацията чрез клирънс рецептори, както и от бъбреците.

В-тип натриуретичен пептид е хормон отделян от предсърдията и камерите на сърцето при регистриране на повишено налягане в тях. Физиологичното действие на Натриуретичните пептиди в това число и ВNР е:

-инхибиране на реабсорбцията на натрий и вода в бъбреците и съответно увеличаване на диурезата

– вазодилатация и понижаване на кръвното налягане

Натриуретичните пептиди са антагонисти на вазоконстрикторните хормони от ренин-ангиотензин-алдостеронова система и антидиуретичния хормон, които имат важна патогенетична роля при прогресията на левокамерната дисфункция и развитието на сърдечната недостатъчност. Групата на натриуретичните пептиди включва:

  1. предсърден натриуретичен пептид-Atrial natriuretic peptide АNР
  2. В-тип натриуретичен пептид / мозъчен /-Brain natriuretic peptide ВNР
  3. С тип натриуретичен пептид-C-type natriuretic peptide СNР

АNР и ВNР са по произход от сърцето, СNР е от ендотелен произход. ВNР се секретира като про-хормон . Под действието на пептидази се разделя на N-терминален фрагмент NТ-ВNР и активна форма ВNР в еквимоларни количества. Активната форма ВNР имат кратък полуживот и бързо се отстранява от циркулацията . N-терминалния участък- NТ-ВNР се задържа по-дълго време в кръвта, по-стабилен е и затова се предпочита неговото измерване в лабораторни условия.

Клинично значение Изследването на концентрацията на ВNP в серум се препоръчва от Европейското кардиологично дружество като единствен полезен биохимичен маркер при диагностицирането на сърдечната недостатъчност./Guidelines for the diagnosis and treatment of chronic heart failure-European Нeart Journal(2001) ,22, 1527-1560/ Kонцентрацията на ВNР при пациенти със сърдечна недостатъчност корелира с функционалния клас от класификацията по NYHA/New York Heart Association/

В този смисъл теста може да се използва за:

– Оценка на тежестта на сърдечната недостатъчност и левокамерната функция при пациенти с нелекувана сърдечна недостатъчност

– Идентифициране на пациенти в доболничната помощ с подозирана сърдечна недостатъчност , които имат нужда от допълнителни специализирани изследвания

– Диференциално диагностичен тест при пациенти с остро настъпила диспнея.В тези случаи нормалните нива на BNP изключват сърдечен произход на диспнеята.

– Мониториране на терапевтичния ефект при пациенти със сърдечна недостатъчност (при добре лекувани пациенти, плазмените нива могат да се върнат към нормални стойности)

– Определяне на прогнозата и риска при всички форми на кардиоваскуларни заболявания, респективно при левокамерна дисфункция.

Освен при застойна сърдечна недостатъчност ВNР се увеличава и при:

-остър миокарден инфаркт- по време на първата седмица;

-камерна хипертрофия;

-кардиомиопатии;

-клапни заболявания;

-тахикардии и тахиаритмии;

Подчертано високите нива са лош прогностичен белег. Пациентите с нива на ВNР под долните референтни граници за мъже и жени със сигурност до 97% не са рисково застрашени от развитие на усложнения -левокамерна дисфункция и сърдечна недостатъчност, както и смъртен изход.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *