Chlamydia trachomatis – PCR (ДНК) анализ

Условия за вземане:

при жени – цервикален, вагинален секрет от лекар специалист, урина – първа сутрешна, без тоалет

 при мъже – уретрален секрет, урина – първа сутрешна, без тоалет

Забележка: Резултат – материали приети до вторник до 12часа, резултат петък след 13 часа.

Chlamydia trachomatis  – PCR (ДНК) анализ

Хламидиите са облигатни вътреклетъчни Gr(-) бактерии, с изразен тропизъм към епителните клетки на лигавиците. Предават се само по полов път, при полов контакт с инфектиран партньор. Съвременни данни сочат, че е четири пъти по-често срещано заболяване от гонореята. Инкубационният период е 7-14 дни. При мъжете възпалението на пикочния канал се изразява със слаби субективни усещания, оскъдно светло и гъсто течение. Характерно е продължителното му развитие с често възобновяване на инфекцията. Но много по-рядко води до стерилитет, отколкото при жените, като засяга уретрата, шийката на матката, матката, маточните тръби, както и Дъгласовото пространство, и може да доведе до ендометрит, параметрит, салпингит, оофорит, възпаление на тазовата съединителна тъкан, поради което играе важна роля за възникване на безплодието.

До 80% от гениталните инфекции при жените и до 25% при мъжете протичат асимптомно, но тези индивиди са опасни като източник на инфекцията.

Успоредно с това важно е наличието на асимптомни, атипични и неразпознати форми на протичане на инфекцията, които се демонстрират направо с настъпили усложнения! По тези причини скрининговите изследвания на млади жени със или без гинекологична симптоматика за откриване на хламидийна инфекция имат оправдание, колкото и скъпо да струват лабораторните изследвания. Чрез тях се осигурява ранна етиологична диагноза и целенасочено лечение.

Деца, родени от майки с хламидиална инфекция могат да развият кератит (възпаление на роговицата на очите) или пневмония.

Най-използваният тест за диагностика на Хламидия, определян като съвременния златен стандарт е изследването на проба от урогениталния тракт за присъствие на ДНК от Хламидия трахоматис.

В последавателността на протичане и диагностика на една хламидийна инфекция, най-общо се разграничават два етапа – долна хламидиоза и горна хламидиоза.

Долна хламидиоза при жени

Развива се при първоначална инфекция. При жени, непосредствено след заразата хламидията се установява в епителните клетки от канала на маточната шийка. Диагностицирането на такава инфекция се извършва с провеждане на ДНК тест за Хламидия върху ендоцервикален секрет. В случай, че инфекцията не бъде установена на този етап и излекувана, хламидията напуска цервикалния канал и преминава към горния генитален тракт (матка, фалопиеви тръби).

 • Горна хламидиоза при жени

Развива се в резултат на разпространението на долната хламидиоза към горните репродуктивни органи, където инфекцията може да причини характерните хламидиозни усложнения. Диагностицирането на горна хламидиоза може да се извърши по следните начини:

– ДНК тест за Хламидия върху биопсичен материал от мястото на инфекция.

– ДНК тест за Хламидия върху менструална тъкан.

– Имуноензимен анализ за установяване наличието на Ig G антитела.

При жени, изборът на диагностичен метод за установяване на инфекция с Хламидия трахоматис зависи от мястото на инфекция.

В обобщение, за цялостна диагностика на хламидиоза при жени е препоръчително паралелното изследване на долна и горна хламидиоза с цел:

 –   Отхвърляне на вероятността за подобна инфекция

– Нейното установяване с данни за конкретния стадий (долна или горна хламидиоза) на инфекцията.

 • Долна хламидиоза при мъже

При мъже, първоначално Chlamydia trachomatis колонизира мукозния епител на уретрата (уретрит). Диагностицирането на такава инфекция се извършва с провеждане на ДНК тест за Хламидия върху уретрален секрет или урина. В случай, че инфекцията не бъде установена на този етап и излекувана, хламидията напуска уретралния канал и преминава към дълбочинно разположените репродуктивни органи (тестиси, епидидимус, простата).

 • Горна хламидиоза при мъже

Развива се в резултат на разпространението на долната хламидиоза към горните репродуктивни органи, където инфекцията може да причини характерните хламидиозни усложнения. Когато хламидийната инфекция асцендира, обикновено вече не се детектира в проби от урина и уретрален секрет.

Диагностицирането на горна хламидиоза предвижда ДНК тест за Хламидия върху еякулат и простатен секрет.

При мъже за пълното отхвърляне на съмнение за хламидийна инфекция или нейното установяване се препоръчва успоредно изследване на урина и еякулат с цел:

 –  Отхвърляне на вероятността за подобна инфекция

–  Нейното установяване с данни за локализацията на инфекцията.

 • Eкстрагенитални хламидийни инфекции

За диагностика на екстрагенитални хламидийни инфекции ( анална хламидия, орофарингеална хламидия, хламидийни реактивни артрити и хламидийни конюктивити) се  прилага директна детекция на хламидийната ДНК, съответно от анален, гърлен, очен секрет и ставен ексудат.

 Хламидийните инфекции наподобяват и често се придружават от инфекции, причинени от други микроорганизми като микоплазми, уреаплазми, гонорея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *