Холестерол

Взема се: Венозна кръв (Епруветка за серум със сепарационен гел) или периферна кръв. Епруветката със гел се центрофугира след ретрахиране на съсирека и серумът се отделя в рамките на 30 мин. до 1 час. Отделеният серум (чрез гел-бариера или отделен, в подходяща епруветка за транспорт) се съхранява и транспортира при (2-8°С) до 24 часа.
Условия за вземане: Сутрин до 10:00ч. На гладно. 12 часа след последния прием на храна, бедна на мазнини, без употреба на алкохол 2 – 3 дни преди изследването. Препоръчва се и прекъсване на лечението с медикаменти, свързани с липидния обмен най-малко 2 седмици преди изследването.
Забележка: Резултат в същия работен ден след 17ч.

 

Холестерол (Total Cholesterol )

Липидите са разнородна група неразтворими във вода органични съединения. Основните липиди в кръвната плазма са мастни киселини, триглицериди, холестерол и фосфолипиди. Получаваните с храната липиди се означават като екзогенни. В тънките черва екзогенните липиди се емулгират от жлъчните соли и под въздействие на липолитичните ензими се разграждат, след което се всмукват от клетките на чревната лигавица. Там една част от екзогенните мастни киселини се ресинтезират в моно-, ди- и триглицериди, холестеролови и други естери и попадат в циркулацията, където се метаболизират, поемат от периферни тъкани или се отлагат в мастните депа. Другата по-голяма част екзогенни липиди се транспортира директно в черния дроб. От тях чернодробната клетка ресинтезира характерни за човешкия организъм ендогенни липиди (триглицериди, холестеролови естери, фосфолипиди, сфинголипиди и др.). Клетките в периферните тъкани са снабдени с необходимите ензими и също могат да синтезират холестерол, мастни киселини, фосфолипиди, триглицериди и други ендогенни липиди, съобразно нуждите си. В случай на повишени енергийни изисквания, триглицеридите от мастните депа се мобилизират и свободните мастни киселини се транспортират до периферните тъкани за метаболизиране.

При този двупосочен обмен (от чревни клетки до черен дроб, периферни тъкани, мастни депа и обратно), значително количество неразтворими липиди трябва да бъде транспортирано във водната среда на кръвната плазма. Този транспорт става възможен след свързване на липидите със специфични белтъци (аполипопротеини) и образуване на специфични разтворими комплекси – липопротеини.

За клиниката транспортните форми и обмяната на липидите представлява интерес, защото увеличението им и променените съотношения на липопротеините са главни рискови фактори в патогенезата на атеросклерозата. Честотата на атеросклерозата е толкова голяма, че с право се нарича “епидемия на 20-я век”. В страните с високо ниво на социално-икономическо развитие двете нейни прогностично най-тежки локализации – коронарна и мозъчна, причиняват около 40% от общата смъртност. Освен това атеросклерозата води до преждевременно инвалидизиране на огромен брой работоспособни хора.

Генералният рисков фактор на атеросклерозата е повишеният кръвен холестерол. В сила е старото правило: “без холестерол няма атеросклероза”. От значение е определянето не само на общия холестерол, но и разпределението му в отделните липопротеини.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *