Фибриноген

Взема се: Венозна  кръв
Условия за вземане: Сутрин, на гладно
Забележка: Резултат в същия работен ден след 17ч.

Фибриноген

Фибриногенът е известен като фактор І от коагулационната каскада. Отнася се към групата на хемостазните клиничнолабораторни показатели. Показания за изследване на фибриноген има при:

  • клинични подозрения за хипо- , афибриногенемия или дисфибриногенемия;
  • тромбоемболични заболявания и при хеморагични диатези;
  • ДИК-синдром;
  • контрол на промените в кръвосъсирването и фибринолизата при лечение с фибринолитици;
  • недоимък на фактор ХІІІ;

Може да се изследва и профилактично, предвид ролята му на рисков фактор за тромбоемболични инциденти. За диагностични цели, намерените стойности винаги трябва да се сравняват с историята на заболяването, клиничните и други изследвания. Повишени нива се очакват в следните случаи:

  • при остри и хронични възпалителни процеси, травми, инфекции (FIB е острофазов белтък);
  • след оперативни интервенции;
  • при неоплазми;
  • ревматични заболявания;
  • колагенози и други;

Биологични фактори, повишаващи нивото на FIB са възраст, наднормено телесно тегло, менопауза, бременност и др.;

Намалена концентрация и/или активност на фибриногена се отчита в следните случаи:

  • вродени хипо-, афибриногенемия или дисфибриногенемия;
  • чернодробни нарушения с различна генеза;
  • напреднал стадий на ДИК синдром;
  • по време на фибринолитична терапия;

Фибриногенът играе роля на самостоятелен рисков фактор при изявата на тромбоемболични кардиоваскуларни инциденти. Установена е положителна корелация между повишената концентрация на фибриноген и тежестта на сърдечни, мозъчни или периферни нарушения на кръвообращението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *