Алфа-амилаза в урина

Взема се: Урина
Условия за вземане: Прясно отделена урина.
Забележка: Резултат в същия работен ден след 17ч.

Ензимът алфа-амилаза разцепва алфа-1,4-гликозидните връзки на скорбялата. В резултат се получават разградни продукти, съдържащи различен брой глюкозни молекули. Алфа-амилазата е смилателен ензим, който се отделя от слюнчените жлези и панкреаса в храносмилателния път.

В серума на здрави хора може да бъде установена амилазна активност, като около 60% от нея е за сметка на слюнчената, а 40% – на панкреасната алфа-амилаза. Нормално това се дължи на естественото разграждане на клетки в слюнчените жлези и панкреаса с изливане на ензима в извънклетъчната течност.

При заболявания на слюнчените жлези и панкреаса, поради нарушения пермеабилитет на клетъчните мембрани и некрозите на клетки, в извънклетъчната течност се изливат в голямо количество амилази и други хидролитични ензими. Поради ниската си молекулна маса амилазната молекула лесно се филтрира през гломерула и се отделя в урината. С това се обяснява много краткият период на полуживот на алфа-амилазата в серума – от 3 до 6 часа. Поради това при изследване на серума могат да бъдат пропуснати краткотрайни покачвания в амилазната активност, като с по-голяма сигурност те могат да бъдат установени чрез изследване на сборна урина.

Интерес представлява макроамилаземията. В случая се отнася за образуване на комплекси чрез свързване на амилазата с циркулиращ в кръвната плазма имуноглобулин А. Тези комплекси не могат да се филтрират през гломерулите, в резултат на което амилазната активност нараства до привидно патологични стойности. Тази находка може да бъде разграничена от действително повишение, причинено от болестен процес, по ниските стойности на амилазата в урината. Подобно действие върху амилазната активност в кръвната плазма имат и бъбречните заболявания с намалена гломерулна филтрация. В този случай също се установяват привидно повишени стойности, които се дължат само на намаленото отделяне в урината. Те обаче никога не достигат до рязко повишените стойности, които може да бъдат наблюдавани при макроамилаземията. Алфа-амилазата се изследва както в серума (кръвта), така и в урината.

Изследването на алфа-амилазата е от решаващо значение преди всичко в диагностиката на болестите на панкреаса:

  • остър панкреатит (остро възпаление на панкреаса); в тези случаи алфа-амилазата достига най-високи стойности; диагностично значение има изследването на ензима както в серума, така и в урината, защото повишените стойности в урината се задържат по-дълго (повишението в серума се наблюдава от 1 до 3 ден, а в урината от 2 до 5 ден);
  • хронично-рецидивиращ панкреатит, някои карциноми на панкреаса, травми (вкл. след ендоскопски изследвания);
  • други случаи, при които се наблюдава повишение на алфа-амилазата: болести на слюнчените жлези, като възпаление (паротит), наранявания;
  • заболявания на органи в коремната кухина: перфорирала дуоденална язва, чревен инфаркт, перитонит и др. остри стомашно-чревни заболявания;
  • остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност;
  • приемане на медикаменти, предизвикващи спазъм на сфинктера на Oddii (напр. морфин) и др. причини.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *