Анти Хистонови антитела

Взема се: Венозна  кръв
Условия за вземане: Няма
Забележка: Резултат на втория работен ден след 17ч. (без събота и неделя)

Анти Хистонови антитела ( anti His )

Това са автоантитела от групата на анти-нуклеарните автоантитела. Те са насочни срещу ядрените хистони. Хистоните са няколко протеина, които образуват комплекси с двойноверижната ДНК, наречени нуклеозоми. ДНК обвива или е вътре в хистоновите комплекси. Всички хистони и хистонови комплекси могат да са мишена за автоантитела. Анти-хистоновите антитела ноже да са от IgG, IgM и IgA изотипове, на само IgG антителата се асоциират с лупусна активност.

Клинична значимост

  • Анти-хистоновите антитела не са специфични за никоя болест, но се срещат с различна честота при: СЛЕ (50 – 80%), лекарствено-индуциран лупус (92 -95%), ревматоиден артрит (до 11%), синдром на Felty (до 79 %), системна склероза (30%) , ПБЦ (до 55%) и др.
  • Високи титри анти-хистонови антитела се установяват само при системен или лекарствено-индуциран лупус (вследствие приема на procainamide, hydralazine, isoniazid, chlorpromazine, methyldopa, sulfasalazine, captopril, бетаблокери, антиконвулсанти). Затова, при установен висок титър анти-хистонови антитела и липса на симптоматика за СЛЕ, анти-хистоновите антитела се явяват диагностичен маркер за лекарствено – индуциран лупус. Те изчезват до 1 година след спиране приема на лекарството.
  • При болни със системна склероза, наличието на анти-хистонови антитела се асоциира с увреждане на белия дроб, бъбреците и сърцето, както и с броя на засегнатите кожни участъци при морфея.

Анти-хистонови антитела могат да се открият при неопластични болести, субакутна сензорна  невропатия и инфекции

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *