anti b2 GP I (анти Бета 2 Гликопротеин I)

Взема се: Венозна  кръв
Условия за вземане: Няма
Забележка: Резултат всеки петък след 17 ч.

 

Anti b2 GP I (анти Бета 2 Гликопротеин I)

В2GPІ представлява разтворим, плазмен, едноверижен протеин с молекулна маса около 50 кД. Синтеза на В2GPІ се извършва в черния дроб, макрофаги, астроцити, трофобласти, чревните епителни клетки и др.

В2GPІ участва в липидния метаболизъм като 40% от него е свързан с VLDL, HDL, постпрандиални хиломикрони и триглицериди.

Във физиологични условия изпълнява протективна функция срещу нежелано тромбообразуване:

  •  Чрез инхибиране на контактната фаза на кръвната коагулация, конкурирайки се за отрицателно заредените повърхности с фактора на Хагеман, прекаликреина и високомолекулния кининоген.
  • Чрез свързване с активираните тромбоцити и подтискане на тромбоцитната протромбиназа, както и аденилат-циклазната активност.

В патологични условия при Фосфолипиден синдром:

  • В2GPІ е основен ко-фактор при свързването на Анти-кардиолипиновите антитела
  • Към B2GPІ се образуват анти-B2GPІ антитела, които елеминират антикоагулантното му действие.
  • Анти-В2GPІ антителата могат да са от клас IgA, IgM или IgG.

Клинично значение и информативно съдържание

Анти-B2GPІ антителата принадлежат към групата на антифосфолипидните антитела както и Анти-кардиолипиновите антитела, Лупусен антикоагулант, Анти-фосфатитил етаноламин, Анти-фосфатидилсерин и др. Изследването на Анти-кардиолипинови антитела се препоръчва във всички случаи за доказване на първичен или вторичен Фосфолипиден синдром. Анти-кардиолипиновите антитела са по-чуствителен маркер, докато анти-В2GP1 се разглеждат като по-специфичен маркер.Тази висока специфичност е свързана факта, че те по-рядко се срещат при възпалителни заболявания. Въпросът дали В2GPІ е самостоятелен антиген при фосфолипидния синдром или е необходима известна комуникация между него и отрицателно заредените фосфолипиди, която да създаде антигенен епитоп, е все още открит. Безспорно е обаче, наличието на анти-В2GPІ антитела при болни с този синдром, които играят съществена роля в патогенезата на заболяването. Например доказана е корелацията между тромботичните епизоди и титъра на анти-В2GPІ антителата от клас IgG.

В рутинната практика най-често се използва комбинираното изследване на Анти-кардиолипинови(ACL) и Анти-бета2 гликопротеин І (анти-B2GPІ)антитела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

антибот *